Александър Кадиев е зает човек, спор няма, но му благодарим, че по време на целия ни разговор, след като си взе буркан с течен шоколад и се настани удобно, ни отговори по телефона на всички въпроси с необходимата доза чувство за хумор. Девета година води Преди обед с Десислава Стоянова по бТВ, не спира да играе на театралната сцена, да участва във филми и отстрани да изглежда, че всичко това му е много лесно. Специално за GOREAD Александър Кадиев каза дали наистина е така.

– Къде те намираме в момента?
– В спалнята на майка ми, на нейното легло. Тук е най-спокойно, навсякъде другаде има кучета, деца и жени.

– Какво друго те успокоява?
– Намирам си – пътувам например, сега бях в Африка, разходих се малко в Маракеш да видя какво е и съм много доволен.

– Сам ли пътува?
– Да, хубаво е да ходиш сам на пътешествия и от време на време с жена ти, защото си правиш каквото искаш и освен това сметките винаги са наполовина. (смее се)

– Наскоро започна деветата ти година като водещ на Преди обед, където никога не си сам, а с Десислава Стоянова. Явно се разбирате, кажи тайната.
– Няма такава. Отношенията ни не се променят драстично, намерили сме златната среда и на мен ми е комфортно. Основно се караме за моята трудова дисциплина, която на нея не ѝ се нрави. Аз искам да си правя каквото си поискам, а тя – не.

– В началото, когато се съгласи да станеш водещ на Преди обед, помниш ли как се чувстваше?
– Бях неадекватен по отношение на работата. С времето се понаучих и вече ни се получава.

– Минавало ли ти е през ум да се откажеш?
– Не съм си и помислял – хубаво е, че имам възможност да участвам в такова позитивно предаване в голяма телевизия, хубаво е да имам възможност да научавам нови неща и по достоен начин да си изкарвам хляба. Не съм имал колебания, даже напротив – когато започнах бях ентусиазиран и оптимистичен, докато Деси беше скептична и убедена, че това нещо не би проработило успешно.

– Ясно кой е прав към момента. Кажи ни, освен като водещ на Преди обед, колко точно си зает и като актьор?
– Като махнем 22-те предавания на месец на живо, остават близо 20 театрални представления, участия като водещ по други мероприятия, започвам и репетиции следващата седмица... Тоест, трябва да побера всичко в едни 15-ина часа. И отделно семейство, дете, къща, приятели и още много други.

– Как издържаш на този ритъм?
– С лекота. Така съм устроен – това е природа, но и начин на мислене. Едното е даром, другото е култивирано. Вярвам, че човек трябва да свършва всички неща, които има да свършва, през призмата на играта, да ги манипулира, ако щете, да ги прави така, както на него му се иска. За мен е много важно да не участвам в нищо в живота, което само другите искат. Да чукна на дърво, в повечето случаи се случва така. И това ми е бил основният стремеж през всичките тези години както в работата, така и в личния живот.
Малко нахално звучи, но на когото не му харесва – не мога да му помогна. Тоест, справям се – когато ми е леко на мен и не се съобразявам толкова много, тогава се издържа всичко.

– От днес си ни за пример.
– Който иска, да взима пример, който иска – да се жалва. А, да не останете с впечатление, че ми е лесно? Всичко, което правя, изисква изключително много енергия, мислене и физически и психически усилия. За да може да ти се случват нещата както искаш, трябва непрекъснато да бъдеш ангажиран с това – от една страна, да показваш на всички останали, че така трябва да стане, което винаги е много трудно, а от друга – да си на прилично ниво, защото все пак вършиш публична работа.

– Това наистина звучи трудно. Как го правиш?
– И Деси Стоянова това девета година ме пита.

– Може би защото е жена и във всекидневието си е заета и с други неща...
– Не, просто хората сме различни – майка ми също е жена, а е като мен. Снимала е филми, едновременно е оправяла къща, грижила се е за дете и мъж, приятели, купони – всичко с лекота. Тя няма проблем да стане рано, да окоси двора, да посади трийсетина зеленчука, да оправи четирите кучета, да полее, да изчисти вкъщи, да изпере, да сготви две-три манджи и да отиде на купон. За нея няма никакъв проблем и продължава да го прави това и на 64-годишна възраст. Ей сега отиде да играе в Банско със сецнат кръст и на инжекции, но е сготвила две неща, изчистила е всичко и после ще се прибере късно.

– Респект от нас. Относно актьорската ти работа – какво не би искал да променяш?
– Желанието си да играя. Това, което се опитвам да извадя от някакъв текст и роля, е неистово забавление за мен, изпадам в нещо като екстаз.

– А какво би променил?
– Да имам повече време за по-сериозни роли, което си зависи от мен да го осигуря. Другото е промяна в отношението към актьорската професия в България, но това най-вероятно няма да се случи.

– Какво точно те притеснява в последното?
– Условията спрямо нас не са на необходимото ниво – театрите (без значение дали са в провинцията или в София), далеч не са нещо добро, което може да се предложи като база, освен това възнаграждението не е за коментар…
А публиката ни е много добра – посещава ни и ни уважава, но ми се ще статутът на актьорите да се промени като начин на живот.
Един актьор, за да може да играе, трябва да черпи житейски опит, който се натрупва с преживявания, а те струват пари – или поне голяма част от тях. Дали да отидеш на класически концерт или да видиш красива ботаническа градина във Виена, да си купиш книга или билет за кино – всичко това трябва да го платиш. А с 600 лева, например, не можеш да направиш много от това, тоест актьорът няма достъп до житейски преживявания, не се образова, не се обогатява, не може да играе хубаво, сиреч – няма актьор.
Въпреки всичко, единственото нещо, което мисля, че ще бъде с мен, докато смъртта ни раздели, е театърът. Той е част от мен, от живота ми, не е нещо, което правя отделно. Независимо какво и къде играя, за мен е важен контактът с публиката и смисълът, който предавам.
Александър Кадиев в "Без задръжки"
– Извини ни за клишето, но как подреждаш телевизията и театъра като приоритети в твоя случай?
– Не може да степенуваме в живота. Това, което ми дава "Преди обед", няма нито един театър на света, който може да го направи. Срещнал съм се с над 6000 души, взимайки интервюта – хора от всякакво естество, научил съм неща от тях, които нито един театрален режисьор или драматург не може да ми каже. В този смисъл телевизията е в пъти повече за мен от театъра. Театърът пък ми дава живия контакт с публиката, с която за час и половина успяваме да преживеем нещо. А да усетиш, да вкусиш, да изпиеш емоцията на публиката в реално време – нищо друго не може да ти го даде.
Всяко нещо може да носи радости, така че, ако човек може да прави неща – да ги прави, без да се притеснява, че едното е едно, а другото – друго. Защото доста хора се притесняват, стоят си вкъщи, започват да мрънкат, викат „не можело така“, накрая се оказва, че не малко от тези хора никаква работа не са свършили, те и затова са бедни през цялото време. Съжалявам, но аз не искам да съм беден, просто не ми харесва.

– Какво ново ти предстои през следващия театрален сезон?
– Препоръчвам представлението "Без задръжки" на Жорди Галсеран, криминална комедия в Сатиричен театър – режисьор е Антон Угринов, мисля че стана хубаво и стилно. Имам и много други в Малък градски театър зад канала, но нека хората си преценят какво да гледат. Започвам репетиции на пиеса от Рей Куни – комедия, в която седем мъже говорят за жени.

– Там сме. За довиждане кажи ни какво искаш да ти се случи изобщо?
– Реално имам повече неща, отколкото трябваше да имам, останалото е лигавщина. Аз съм човек без особено образование, без особена амбиция, мързелив по природа, макар и работещ почти най-много в тази страна, такъв, който няма нужда да показва или доказва кой знае какво и на фона на всичко това имам работа, няколко професии, семейство, къща, мога да ходя, където си искам по света, имам си любимите технологии...
Оттук нататък остава да се концентрирам върху по-малко, но за мен по-важни неща – усещам, че съм готов за по-сериозна театрална роля – не, че не съм играл през годините, но сега това е вътрешно усещане. В телевизията ми се иска да създам интересно съдържание и като продуцент. В личния си живот – да имам по-добра връзка с детето си и да пътувам повече по света, защото така или иначе ще пукна.
Мисля, че трябва малко по-скромни да бъдем, защото това ламтене и цялото разнообразие от неща вече ще ни побърка. Затова човек трябва да се фокусира върху някои по-прости работи.

Александър Кадиев е всяка сутрин по бТВ в Преди обед, а вечер – в Малък градски театър зад канала и в Сатиричен театър в Без задръжки и Ветрилото на лейди Уиндърмиър

Не пропускайте

Концерти и фестивали Театър, опера и балет Семинари и обучения Спорт и здраве Парти и клубове Комедия и шоу

концерт музика на открито риалити спектакъл фестивал балет дизайн документалистика изложба интервю кино книга куклен театър магия мюзикъл народни танци опера оперета сериал съвременен танц театър фотография цирк академия дегустация дискусия занимания за деца изложение конференция лекция психология работилница семинар йога медитация спорт футбол художествена гимнастика клубна музика парти магическо шоу стендъп комедия