Тя го забелязва още в първите дни на студентския им живот в НАТФИЗ, когато той избира да се представи пред колегите си с баснята, с която е кандидатствал. Оттогава не спират да работят заедно като творчески тандем, в който обикновено Дина режисира Боян, но в последното им представление – “Аутсайдер”, ролите са обърнати.

“Аутсайдер” е третото представление, което излиза под шапката на Театър ЗОНГ – сдружението, което правят по идея на Дина, за да се занимават с организацията и създаването на независим театър, както разказва Боян.
“Името “ЗОНГ” идва от немски и означава песен; в театъра на Брехт „зонговете“ са песни с послание. Изборът на име е препратка към това, че Театър ЗОНГ има за цел да създаде духовно пространство за социално ангажиран театър с фокус върху важни за съвременния човек, общественозначими теми и проблеми”, разказва Дина Маркова.

Първият им съвместен проект – “Животът е сън” по Калдерон, който заживява нов живот в тяхната интерпретация на антиутопична хорър приказка, им печели две награди Икар, три международни отличия за Боян и пътувания на различни театрални фестивали в страната и чужбина. Можете да го гледате отново на 5 ноември в Театър Азарян.

Второто им начинание е “Отело – гибелта на идеалиста”, който събира мотиви от пиесата на Шекспир с фрагменти от текстове, посветени на войната. Съвсем в духа на експеримента, който започва със сливането на съвременни и класически текстове, е и решението Боян да играе образите и на Отело, и на Яго.

“И в “Животът е сън”, и в “Отело – гибелта на идеалиста” аз работя върху драматургичната версия на текста, а Боян, освен главен актьор, е автор на визуалната среда, в това число и костюмите, и на хореографията и пластическото присъствие на телата на актьорите. Като споменавам актьорите, Театър ЗОНГ не би съществувал без тях, както и без Jeason Brad Lewis, който се присъедини към нашия екип. Той е режисьор на трейлърите ни, на документални епизоди зад кулисите на представленията и с него готвим много нови неща”, казва Дина.

Един от последните експерименти на техния творчески тандем е споменатото вече представление “Аутсайдер”, което се различава доста от нещата, които са правили досега. Най-малкото защото в основата му не лежи класическо произведение, а експериментален текст за театър, създаден от Дина в рамките на една творческа работилница в Театър ЗОНГ. Боян е човекът, който решава, че този текст заслужава да бъде работен още и да не остане просто част от някаква театрална лаборатория, а да се срещне с публиката.

Следващата такава среща е на 13 ноември в Yalta Art Room. А преди това Боян и Дина са тук, за да ни разкажат още малко за себе си във и извън театъра.

Сутринта

БОЯН: Много обичам това време от деня. Когато денят е пред теб и всичко предстои. Усещам чистота в мислите си тогава. И нова енергия. Напоследък (последните години) ставам рано. Преди обичах да спя до късно – и сега го правя понякога, когато съм имал тежко представление например –, но се научих да ставам рано. Правя си кафе и си преглеждам задачите за деня. Седя на терасата или гледам през прозореца. Обичам сутрините в почивните дни. Струват ми се по-дълги. Когато навън не е така шумно, улиците са по-тихи, времето тече по-бавно.

ДИНА: Сутринта е продължение на съня. Най-хубавата сутрин е тази, в която съм нетърпелива за това, което предстои през деня. Сутринта трябва да е предчувствие за нещо или изобщо да я няма. Понякога прескачам сутрините за сметка на нощта, когато компенсирам и довършвам належащите задачи.

Мястото

БОЯН: Като актьор, който твърде много вярва и обича сцената и изкуството на театъра, ще кажа - сцената и пътят дотам - това е любимото ми място. Място, на което съм често, място, което ме кара да бъда на много други места едновременно, което никога не ми омръзва и винаги предлага и разкрива нещо ново и неочаквано.

ДИНА: Всяко едно място става любимо, когато си в добра компания и в добро настроение. За мен е по-важно с кого, отколкото къде. Пътуването е хубаво, ако отместването не е само в пространството и промяна на географските координати. Обичам морето и природата, но ме привличат и големите мегаполиси. Много бих искала да посетя големите театри по света и да гледам театър наживо – в Берлин, Лондон, Париж и разбира се - Ню Йорк. В труден момент бих се скрила в изкуството – в песен, книга или филм, в театрална постановка и разбира се – в себе си.

Вдъхновението

БОЯН: Вдъхновяват ме добрите хора, добрите постъпки, малките специални жестове, страстните разговори за изкуство, пътуванията, думите, словото, образите, играта на актьорите, тишината в театралната зала…

ДИНА: Добрите филми, добрият театър, интересните пиеси, вълнуващата музика – срещата със стойностно изкуство зарежда, както среща с добър приятел, с когото говорите за важни и значими неща, не за злободневните случки.

Умората

БОЯН: Изморява ме еднообразието, битовостта в ежедневието ни, липсата на желание за напредък, липсата на воля.

ДИНА: Когато не срещам разбиране и усещам, че думите ми не достигат до човека отсреща – това ме изморява и отказва да се опитвам да достигна „отвъд“. Когато виждам омаловажаване и профанизиране на нещо, което според мен е натоварено с много по-значим смисъл – също. И най-вече когато някой прави огромни пропуски в работата си, в която би следвало да бъде експерт – това се открива в безкрайните ремонти в София, в парламентарния контрол, в липсата на адекватно отношение към много явни проблеми от страна на Министерство на културата, например казуса с Театър Азарян.

Загубата

БОЯН: Мисля си, че не се страхувам от нея. Всъщност понякога се страхувам. Все още не я познавам добре.

ДИНА: В пиесата „Аутсайдер“ загубата като субективно преживяване е свързана с мига, в който животът спира и персонажите не съумяват да продължат напред. Непреодолимото, непрежалимото е мотор, който може да работи за теб или срещу теб – може да пречи в живота и да помага в изкуството. А всяка грешка/провал е част от процеса на учене.

Свободата

БОЯН: Най-голямата лична свобода намирам в работата си върху конкретния текст, конкретната роля, конкретната задача в онзи конкретен момент на сцената, когато нещата са в твоите ръце. И нищо друго на света някак не е толкова важно точно в този миг. Изкуството на театъра е свобода за мен - възможността и целият механизъм на това да материализираш въображението си в живи форми, живи думи, живи личности с различна природа от твоята, това е нещо наистина специално.

ДИНА: Свободата е преди всичко вътрешно състояние на духа и постоянно трябва да бъде извоювана от себе си – по-важна е свободата „за“ от свободата „от“. Като „артист на свободна практика“, както държавата ни нарича сега, мога да кажа, че съм избрала т.нар. независим театър и не съжалявам за това – свободата сам да избереш какво и с кого да работиш, да търсиш съмишленици и заедно с тях сами да разширявате границите на възможното – подхранва въображението и те мотивира да не се задоволяваш с лесни отговори. В същото време всички по-осъзнато или по-неосъзнато сме затворници на самите себе си. Независимостта от едно те прави зависим от друго, свободата от някого те прави несвободен от друг. Свободата следователно е в избора в кое да я вложиш, от какво да рискуваш да зависиш, на кого да се довериш.

Урокът

БОЯН: Уроците са всеки ден около нас, стига да не затваряме очите си за тях. Някак неволно го правим, отнасяме се небрежно в даден момент или нахално в друг, вместо да се поучим от него. Стремим се да знаем повече, да можем повече, а в следващия момент не знаем нищо, докато си мислим, че знаем и можем всичко. Проблем. “Всяко поколение има шепа големи личности, двама или трима души…”, казва Достоевски. Мисля си, че е важно да търсим такива хора около себе си и да се вслушваме повече в тях.

ДИНА: Да не се взимам твърде насериозно, да не се предоверявам на настроения, мисли и чувства. Опитвам се да разграничавам мимолетното от значимото. Не е лесно, защото обичам да хиперболизирам събитията.

Работата

БОЯН: Обичам да съм зает. Понякога съм много зает и това само ме мотивира да ставам по-добър в нещата, които правя. В работата си обичам да си създавам предизвикателства сам. Това ми се струва важно. Вярвам, че за хората на изкуството удобството, спокойствието и еднообразието не са никак полезни, затова бягам от тях. А понякога, когато няма кой да те предизвика отсреща, предизвикай се сам, състезавай се сам колко по-далеч можеш да стигнеш.

ДИНА: Много ми се иска да балансирам, но неписано правило е, че ангажиментите не идват разпределени във времето – така че спокойно да можеш да свършиш всичко и даже да се насладиш на процеса. Обичайно са на фази и всичко се струпва наведнъж така, че е трудно да се балансира между сън и работа. А в друг момент няма нищо и се чудиш чай ли да пиеш, или да се обесиш, както някога Чехов се е шегувал.

Страхът

БОЯН: Реплика от “Майстора и Маргарита” на Булгаков, която напоследък често ми е в главата: “Измежду всички пороци на света най-големият е страхът”. Чудя се защо понякога хората сме толкова страхливи - да не се провалим, да не се изложим… Мисля, че страховете потискат потенциала и възможностите ни да се развиваме.

ДИНА: Страхът няма защо да се бори. Той сигнализира за опасност, адреналинът подготвя тялото и ума за битка или бягство. Мобилизацията е хубаво нещо, вълнението е хубаво нещо и е добре да го има. Страховете намаляват, когато се приемат такива, каквито са. Докато се бориш с тях или ги отричаш, си в декомпенсация. Разбира се, понякога страхът съумява да ти попречи или поне да те измъчи и да ти отнеме от удоволствието. С повече разбиране и приемане се опитвам да се отнасям към този придружител.

Миналото

БОЯН: Ако сега можех да срещна Боян отпреди 10 години, щях да му кажа, че мястото, на което отива със сигурност ще му хареса и да не бърза прекалено много по пътя, да отделя внимание и на най-малките подробности.

ДИНА: Ако сега мога да срещна Дина отпреди 10 години, няма да ѝ кажа нищо. Има един персонаж, Ривър Сонг – тя би казала: Spoilers…

Благодарността

БОЯН: Тя е за родителите, семейството и учителите ми.
За приятелите. За колегите, с които пътуваме заедно във въображението си и създаваме заедно нови светове!

ДИНА: Благодаря на тези, които без да ни познават, ни гласуват доверие всяка вечер, когато отиват на театър, за да потърсят там нещо извън себе си и да открият по нещо от себе си.

"Аутсайдер" е в Yalta Art Room на 13 ноември от 19:30. Билетите са в мрежата на ePayGO.

Снимка най-горе: "Животът е сън", екип Театър ЗОНГ

Не пропускайте

Концерти и фестивали Театър, опера и балет Семинари и обучения Спорт и здраве Парти и клубове Комедия и шоу

концерт музика на открито риалити спектакъл фестивал балет дизайн документалистика изложба интервю кино книга куклен театър магия мюзикъл народни танци опера оперета сериал съвременен танц театър фотография цирк академия дегустация дискусия занимания за деца изложение конференция лекция психология работилница семинар йога медитация спорт футбол художествена гимнастика клубна музика парти магическо шоу стендъп комедия